Богатството на българското винопроизводство и местните сортове

Много изследователи са се занимавали с темата откъде произлизат местните сортове и каква е тяхната история. Съществуват различни виждания, но достоверна звучи версията, че най-вероятно те водят началото си от времената на древните траки. По нашите земи местни сортове заемат основните площи от лозя до Освобождението.

През епохата на социализма нещата се променят значително и у нас започва отглеждането на класическите глобални сортове кабарне совиньон, мерло и други. Рухването на социализма и последвалата поземлена реформа на практика връщат времето назад. Бившите големи винпроми хлопват врати. Секторът е в пълен колапс. Десетилетия са нужни, за да се изградят нови изби и винопроизводството да се възтанови от преживяната криза.

Днес много малки и големи производители се връщат назад и продължават традицията от преди Освобождението с надеждата, че това ще направи бизнеса им конкурентен на европейския.

В следващите редове ви предлагаме едно пътуване из онези местни сортове, които могат да отличат България на европейския и световен пазар за вино:

1. Мавруд

Маврудът е един от най-ценните и популярни местни сортове, който се отглежда в България. Вината от Мавруд са с рубинено червен цвят, богати на танини и киселини и  имат специфичен и приятен вкус.

2. Гъмза

Гъмзата е друг местен сорт, който се отглежда в северозападните и централни части на Дунавската равнина. За разлика от Мавруда, Гъмзата не се слави с рубинено червен цвят, но за това пък е жив и отличаващ се. Качеството на виното зависи от района на отглеждане и от самата реколта.

3. Широка мелнишка лоза

Широка мелнишка лоза се отглежда единствено в района на град Мелник. Виното се отличава с наситено червен цвят и аромат, доминиран от череша. Притежава достатъчна плътност и характерна пикантна тръпчивост.

4. Памид

Друг местен български сорт е памидът. Древен сорт, който е бил най-разпространен у нас. Вината са леки, плътни, с ниска киселинност и екстракция, което ги прави неподходящи за отлежаване, а по-скоро за консумация, когато са млади.

5. Червен мискет

Червен мискет се отглежда в района Карлово и Сунгурларе. Виното от червен мискет има изразен сламеножълт цвят със зелени нюанси и флорални аромати с нотки на жълти цветове и рози. 

6. Димят

Един от най-популярните местни бели сортове е димят. Според легендата носи името на град от делтата на Нил. Европа познава този сорт, благодарение на кръстоносците. Вината от сорт димят са с леко тяло и много ароматни. Консумират се млади, въпреки че експерименти от последните години доказват, че могат да се развиват добре и при отлежаване в дъб. Димят е широко използван и за производството на дестилати за бренди.       

Това са основните местни български сортове, които се отглеждат векове наред по нашите земи. Можем смело да кажем, че това може да бъде една от визитните картички на България пред света.

Текстът е създаден специално за Wine Wish.
Преизползването му е позволено само и единствено при посочване на източника с линк.